image
БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

 

 

  • Kак се учим в живота?
  • Като грешим.       

        Обясняват ни кратко. Показват. Понякога повтарят и отново показват. Започваме да правим това, което са ни обяснили и евентуално – показали. Отначало – плахо, неуверено и с малки крачки. С повтаряне на действието  ставаме все по-успешни и по-резултатни. По нашите действия личи до колко сме разбрали и осъзнали обясненото и показано.

        Тези уроци не можеш  да препишеш. Цифрови оценки – животът  не пише. Не учителя, а обществото е това, което ни оценява. Колко добре се справяш с <урока> разбираш  от социалната среда. Ако си приеман, харесван, търсен и  добре платен считаш,  че  си успешен.Това са ценностите, които обществото днес възпитава.

  • Как учат в училище нашите деца?
  • Те заучават!..

Заучават, т.е. преповтарят  преподадените   знания.  Критерият за оценка е запомняне и възпроизвеждане. Оценката е количествена (цифрова). Съвкупността от оценки  наричаме УСПЕХ. Понятието успех, обаче има други измерения. Успехът в реалността изисква много други качества. Запазването на Информацията, с която борави успешния човек е умение от  само базово равнище.  Информационния обем  и скоростта на потоците изискват от хората днес много други умения като подреждане и класифициране на информацията, анализ на данните, извличане на заключения; синтез на знания от различни области; боравене със съвременни  технически  средства за достъп до информация и пр. Като се вземе в предвид и скоростта, с която техниката за достъп и обработка на информация се променя и осъвременява се вижда, че българското училище изостава по поне два компонента в своето развитие:

1/  Умения за боравене с данни

2/ Технически средства за достъп и обработка на данни

Но не това е фокуса на този анализ.

Приоритет на разсъжденията  тук ще бъде съдържанието на понятието УСПЕХ и разминаването на това, което казваме на децата си използвайки думата <Успех> и това, което се има предвид в наше време като съдържание на <успех>-а.

  • Какво постигаме когато учим нашите деца да учат за оценка?
  • Вменяваме количествени критерии и количествени очаквания.

В училище нашите деца пишат каквото им се диктува. Четат от учебници, чието съдържание нерядко може да се окачестви като съмнително вярно. Симулират учене. Стремят се към висок количествен резултат. Дали оценката отразява реално знание или  резултатът се дължи на други обстоятелства – често остава  под съмнение. Системата за оценяване насърчава ориентиране към резултата. Резултатът се измерва  все по-често с тестова методика. В тестовете преобладават затворените въпроси. Така резултатите от обучителния процес се явяват често със случаен характер. При наличието на три или четири опции за избор на правилния отговор – вероятността такъв да бъде улучен на случаен (лотариен) принцип е значителна –33% или  25%. Друг метод за постигане на „успешни“ резултати, който се ползва с популярност понастоящем в българското училище е преписването. Вярно или погрешно….- това, което едно преписва от друго не дава реална оценка на неговите знания. То дава оценка на нечии други знания.

 

От тези предпоставки произлиза един друг много съществен елемент, характерен за нашето съвременно мислене, който не подминава и нашите деца. Резултатът се отчита като своя заслуга само -  единствено ако е максимално висок (или близък до това). Във всяко друго измерение на оценъчната скала – т.е. при по-ниски резултати, вината за това ние и нашите деца също) сме склонни  да търсим извън себе си.   Т.е. резултатът ми не е добър, защото…..и следват изредени куп причини и обстоятелства, които са външни. Лошият резултат е нечии друг, а „не мой“ – това е моделът на мислене, който предпоставяме в ума на децата си в общия социален и образователен контекст.

Възпитаваме неправилен модел за УСПЕХ. Създаваме неуспешни личности.

Данните от проучванията  на PISA  за българското образование са тревожно ниски. Подреждаме се на нива близки до държави, чиито показатели винаги досега са се асоциирали с понятия като ниско ниво на грамотност, изостанало развитие и пр. ……Междувременно МОН споделя:  “Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA по природни науки и технологии са се подобрили спрямо тези от 2006 г. Намалял е и делът на функционално неграмотните ученици в тази област. Това сочи национален доклад на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО), представен днес в МОН. Изследването e проведено през пролетта на 2015 г. и в него са участвали 6300 български ученици на 15-годишна възраст. В продължение на 2 часа те са решавали компютърно базиран тест по природни науки, математика, четене и модул „Решаване на проблеми в сътрудничество“.

Въпреки положителната тенденция, резултатите остават тревожни и ни дават ясен знак, че промените в сферата на образованието са наложителни, заяви при представянето вицепремиерът и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева. Тя беше категорична, че МОН предприема конкретни мерки за преодоляването...“

 

Всеки български гражданин избрал и осъзнал отговорността да бъде родител е длъжен да отгледа не просто на ниво грижа своето дете.  Сит, облечен и доволен  от живота е ниво на комфорт, което човешката култура е развила и достигнала отдавна. Образоваността е друг измерител на развитието. Тя не се повлиява правопропорционално от лукса на живот, нито от размера на материалното благополучие.  Някога родителите казваха на  децата си да учат, за да не работят. Днешните родители, ако въобще говорят на децата си за тези неща – ги съветват да учат повечко английски и за добра диплома, че да отидат да учат в чужбина. И преди и сега, само родителите загрижени за бъдещето на децата си винаги са ги съветвали  да учат, за да сполучат. А един род (народ), който изпраща децата си да търсят сполука по чужди земи не е народ и е на път да изгуби своя род!

България  има нужда не от сити, а от „сите Българи“  - умни, будни, родолюбиви и жадни за знания.

Кремена Георгиева

7.12.2016г.