image
В ЛИЧЕН И СЛУЖЕБЕН ПЛАН

Реализация на личността -     В ЛИЧЕН И СЛУЖЕБЕН ПЛАН -                                                             прилики и разлики

 

Всяко запознанство в служебен план започва с представяне на информация за себе си. Казваме името си, позицията и компанията, за която работим. Даваме визитна картичка. Това ли е обаче нашата същност. Изчерпва ли се с тази информация съдържанието на нашата личност. Кое ни прави такива, каквито сме? Позицията, която заемаме? Компанията, за която работим?  Тези два фактори, неоспоримо влияят на развитието ни, както в служебен, така и в личностен план, но те не изчерпват личността ни. Преди да бъде съпруг или съпруга, преди да бъде мениджър, консултант, психолог…или какъвто точно е в служебната йерархия, всеки от нас е личност – индивид със свои собствени мечти, ценности, нагласи, виждания, навици, цели, разбирания и прочие други базисно важни компоненти.

                     В професионалната си реализация ние изразяваме себе си не само като придобити знания, умения и опит, но и като хора. Първите три, изключително важни в професионален план качества са образование, предишен опит и придобити умения. На тях са базирани основно критериите  за подбор  на персонал във повечето организации. Реалността, обаче, се променя. Динамиката на развитие на обстоятелствата в социалната среда (като контекст на развиващия се бизнес), промяната на ценностите и нагласите в съвременното общество, значимо влияят и върху нагласите на отделните личности и тяхната професионална изява.  Съвремието модифицира  отделната личност. И ако в отминалото столетие (т.е. доскоро) родителите наставляваха  децата си „да учат за да не работят“, демократичните промени предизвестиха търсенето на други амбиции. Стана модерно да учиш, но вече не за да не работиш, а за да работиш  на престижна позиция. Да имаш едно образование (па, макар и висше) вече се оказа малко. Нужни се вече са  наличието на знания, опит, амбиции, езици…..и какво ли още не, за да пробиеш и растеш в кариерата. Да получиш образование, да владееш езици, да се сертифицираш  (с документ) за владеенето на множество умения, вече се оказа абсолютно необходимо условие, без което „имаш някаква работа, ама тя не си е работа…ама за да си намериш работа“….

   

В наше време кандидатстването за работа вече е работа.  Явяването на интервю за работа е следващо голямо предизвикателство. Обявите за работа са пълни с клишета, а интервюто обичайно минава…както предишното. За тази позиция конкретния ЧР пита по онзи обичаен начин, по който питат <всички ЧРи>, въпросите звучат както звучаха и тези за другата позиция, за която вече сте кандидатствали, получените отговори се преценяват по критерии - <вписва се в нашите очаквания>.

                    Споменавам тези неща не за друго, а за да обърна внимание на факта, че в отделната личност се формира нагласа да се продаде,…да се продаде възможно най-добре. На себе си вече гледаме като на стока. На фирмата, по чиято обява кандидатстваме – като на купувач. Вдигаме цената си със социално желателни отговори. Множество текстове (на дълго и широко) обясняват <как се пише CV>, <как се пише мотивационно писмо>, как да се държите по време на интервю… и пр. подобни "науки и учения", чиято главна цел е да ви научи  как да се продадете най-добре. В резултат на това – започването на работа ..“някъде“  е вече малка победа, започването на работа – там, където искате да работите е вашата „голяма победа“,а израстването  в йерархията – още една немалка победа…. Какви цели имаме? Дали те ни удовлетворяват? С цената на какво постигаме целите си, как и дали целта оправдава средствата е тема, която остава встрани от вниманието въобще! 

                   Как това влияе върху компанията, в която работите? Има ли значение за нея вашата първа  малка победа, вашата следваща малка победа, всяка следваща… или въобще вашата конкретна особа. Хората вече действат с така наречения „осъзнат егоизъм“ (5). Компанията, за която работят е временна. Тя е точка в желаната посока. По пътя за желаното (ниво, богатство, лично време, свобода и пр.)  работата  в <еди си коя>  компания, се явява неизбежната необходимост.  В живота си един човек може да работи за множество компании, дори за повече от една, различни професии….За една (или повече) позиция(и), една компания може да сменя често служителите или дори да гледа на тях като на консуматив. И това е съвсем приемливо ( за нашето време)  за компании с краткосрочни интереси или с малки по мащаб пазарни амбиции. Дали, обаче, нарисуваната по-горе картинка повлиява добре компаниите с дългосрочна визия и със собствена организационна култура. Значим ли е или дори дали е желан приносът на отделната личност, водена от „осъзнат егоизъм“ за благото на такава компания? По подобие на живота на всеки от нас, „животът  в компаниите е също серия от малки решения“ . Дългосрочните цели на една компания са съставени от краткосрочни такива (цели); дългосрочните намерения се реализират с краткосрочни такива; пътя към далечните цели се изминава с постоянство и уверени, малки крачки в избраната посока… Компанията, обаче е понятие лишено от смисъл без своите служители. Те са тези, които правят малките крачки със завидно постоянство.Те са тези, които всекидневно следват посоката зададена от лидерите. Те са тези, които изнасят на плещите си всяка трудна ситуация, всяка провокация…… въпросът е КАК?  Как  се справят тези хора с провокацията на ежедневието? Как се чувстват вследствие на това? Какво е удовлетворението им от работата? Къде виждат себе си утре…или след 5 години? Могат ли да продължат да бъдат себе си в своя служебен контекст или…просто се налага да влизат от роля в роля, от имитация в имитация?

                   Разсъждавайки по тези и други подобни въпроси, стигнах до темата мотивация!  До нейната производна – „илюстрация“. И заключих, че всичко, което произвеждаме работейки не може да е различно от това, което пораждаме бидейки.

Кремена Дачова                                                                                       януари 2016