image
сп.Човешки Ресурси

когато ние не променяме живота си, той променя нас.

           Израстването и развитието на всеки от нас в личностен план е от изключителна важност за реализацията и успешността ни. Да имаме знания и умения е нужно, но не и достатъчно за ефективността на нашата реализация. Резултатите, които постигаме зависят до голяма степен от това дали и в каква степен успяваме да оползотворим тези знания и умения, които имаме.  Това в значителна степен зависи от степента на владеене на ключовите компетенции „ефективна комуникация“; „емоционална интелигентност“; „управление на представянето, времето, стреса, “ и други.

           Степента на ангажираност към работата ни, респ. към компанията, за която работим зависи пряко (и не само, разбира се!) от нашата лична мотивация, а тя е променлива величина. Много от нас, започвайки работа на определена длъжност, за определена компания, стартират със силна мотивация и високи очаквания. В последствие, мотивацията започва да варира – надолу или нагоре в зависимост от две различни групи обстоятелства: външни (не зависещи от нас) и вътрешни – фактори, зависещи от нас самите. На първата група – така наречените (по-горе) външни обстоятелства, ние самите можем да повлияем само частично и евентуално. Другата група, която касае нашите лични само ограничителни вярвания и разбирания е територия за въздействие с голям потенциал. Тя зависи от нашето осъзнато отношение. Начинът, по който виждаме себе си и своите проекции в житейски план е в пряка зависимост от модели, които подлежат на корекция. И промяната е въпрос на избор!

           Масовата парадигма на мислене разглежда неуспехите и провалите като случили се по чужда вина. За допуснатите от нас грешки – в преобладаващия случай, ние сме склонни да търсим причина и вина извън нас самите, във външни хора и неща. Упрекваме някой и нещо за нашите слабости и провали.  Ефективността не кореспондира с този начин на мислене. За да постигнем ефективност в личен и професионален план е  нужно да заменим пасивността на мислене, поведение и действие с активност.  В момента, в който си дадем сметка, че всичко, което ни се случва е сценарии, чиито автор сме ние самите, ние на практика пренареждаме конфигурацията на възможностите си и излизаме от порочния модел „жертва – насилник“ (пострадал – виновен). 

           За промяната на <стария> сценарии или някои от главните герои в него е нужно да ревизираме смислите, които влагаме в думите, да опознаем своите ценности, морал и ограничаващи вярвания,….да ги подредим, да ги поразчистим. След тази ревизия,  можем да започнем да пишем по нов начин сценария на своя живот. Променяйки начина си на мислене, ние вече виждаме и събитията, и <героите>  в живота си по нов, различен начин. Ние не можем да променяме реалността! Единственото, което можем да  променим е отношението си към нея! Така започваме да виждаме света с други очи. Успяваме и себе си да възприемем, както и реалността да приемем по един - нов, вече различен начин!

           В отворените ни програми за лични умения, често към мен се обръщат хора с осъзната потребност от промяна в живота си. Понякога тази нужда от промяна е свързана с кариерно израстване и развитие, друг път става дума за ново начало в професионален план; някои, след като са били дълго време служители – вече търсят лична реализация като фрилансъри и предприемачи в сектора, в който досега са работили; има и такива, за които промяната е още по-драстична – придобили са допълнителна, втора, различна от предишната си специалност, слагат ново кариерно начало в сектор, в който никой не познава тях и те не познават никой….Впрочем последните, които споменах стават все повече като численост. Общото между всички, които изброих е, че търсят промяна в реализацията си, в живота си. За мнозина желанието за промяна е инспирирано от горчив опит, неудовлетворение и стремеж да спечелят съревнованието, да победят, да заслужат признание. За тях е по-трудно. На тях им престои да преминат през катарзиса на осъзнаването – дали и кое е нужно и важно и дали усилието им няма да е напразно! На всички, които искат и търсят промяна в живота си, често напомням: Промяната на света, започва с промяна на самия себе си!  Когато промените начина си на мислене, трансформирате (или поне – модифицирате) разбиранията и личността си, виждате реалността с други очи, по друг начин, създавате нови хоризонти на възможностите си и виждате нови перспективи пред себе си!

  • Как се изгражда доверието, необходими ли са специални знания и умения?

      Всяка наша връзка със света минава по моста на доверието! Понякога се случва да изпитаме спонтанно доверие дори към човек, който познаваме едва от скоро. Рационалните, прагматичните хора биха казали, че това е неуместно, наивно и крие потенциал за лош резултат. За тях доверието се дава или получава на база на точни и ясни, измерими  критерии. Те дават или вземат кредит на доверие. Както и другите кредити, доверието се кредитира на база <кредибилност>, очаквания за възвръщаемост, емоционална и/или друга лихва…. Кредитът, та било то и на доверие е външен ресурс – заем, с лихва, без лихва….той си остава не твой личен, а чужд ресурс. Ефективните хора не разчитат на този вид доверие. Те инвестират доверие, изграждайки отношения. Те знаят, че колкото и каквото да постигнеш, резултатът е не положителен, когато е за сметка на отношения. За тях не целта оправдава средствата. Те избират средствата с оглед на целта, но без да са в разрез с ценностната им система. Хората с висока емоционална интелигентност се доверяват лесно. Тяхната самооценка не е функция  на зависимост от нечие одобрение, харесване или протекция. Емоционално интелигентните хора създават впечатление, че може да им се има доверие и често можете наистина да им се доверите. Те дават без да изискват доверие. И точно защото са непретенциозни в изискванията си, те лесно получават доверие, а тези, които им го дават имат усещането, че те наистина го заслужават….

            Доверието е подобно на щастието… Едни твърдят, че го притежават, други – смятат, че го дават, но и получаването и даването на доверие са абстрактни понятия.  Не можеш да притежаваш нечие доверие, не можеш да го подредиш на полицата с книгите, например! Искаш го, гониш го, търсиш го, а то е не там където си го оставил или загубил, най-често е там, където не си го търсил!

            И в личен,  и в бизнес план  успехите и резултатността са свързани с изграждане на отношения, а те без доверие са невъзможни и твърде сложни! За бизнеса <доверието> е изключително ценен ресурс. Ефективните хора знаят как да пазят, ценят, разхождат и оползотворяват даденото им доверие!

  • Вие самата имате ли собствена формула за кариерно израстване и каква е тя?

            Успешността навън в света е функция на вътрешния комфорт. Всяка експресия навън – себеизразяване, заявяване и аргументирано защитаване на позиция и всеки успешен резултат са възможни само и единствено когато имаме уважение към самия себе си, когато се приемаме такива, каквито сме, когато си позволяваме да проявяваме себе си – автентично, без да влизаме  в роли и да изпълняваме нечии очаквания!

  • В едно интервю казвате, че предлагате по-различни консулатции. С какво фирмата ви е по-различна?

          “Лектика Консулт“ предоставя експертиза в Управлението на човешките ресурси – консултиране, обучение и развитие на персонала. За корпоративни клиенти се предлагат отделни програми, персонализирани според техните нужди. Предлагаме специализирани обучения и консултантска услуга и за лично и професионално израстване и развитие. Нашите обучения са фокусирани в посока подобряване на представянето, степента на удовлетвореност и постигане на ръст в ефективността. Методиката на обучение е базирана на широк кръг  компетенции, поднесени посредством учене чрез преживяване. Вярваме, че:  Човешкият Ресурс се явява основен по размер и значимост Инвестиционен Капитал за всяка компания; Първото и най-важно условие за включване в определен екип са споделените ценности; Човешкият ресурс може да се управлява, т.е. той подлежи на планиране, развитие и общо въздействие в посока на избраните цели; Разумната организация инвестира в своите служители; Здравата организация е разумна. Нездравата организация може да бъде оздравена;  Инвестицията във всеки отделен член на екипа, дава синергичен ефект за организацията.

  • Къде все пак се къса нишката в един екип в съвременните фирми?

            За мое най-голямо съжаление ще трябва да кажа, че <нишката се къса> много преди екипа. Липсата на устойчива фирмена култура, ценности, мисия и визия е характерна за много компании, респ. служителите в тези компании са слабо ангажирани към целите на бизнеса, просто защото не знаят какви са те. Мотивацията на тези служители е силно зависима от материални подбуди, сиреч такъв тип служители могат лесно да бъдат изгубени – дали ще напуснат компанията или ще бъдат купени от фирма-конкурент,…сами разбирате, че последиците са различни и (нееднакво) тежки. Има и вариант, в който такъв тип служители продължават да „работят“, но само фиктивно. Те симулират работа и отдаденост. Ефективността на всеки един служител  трябва да бъде стимулирана. Екип от хора, които са стимулирани и стимулират е екип с висока ефективност. Такъв тип служители са не само ментално, но и емоционално ангажирани с работата си. Те са лоялни към компанията. Работят на трудов договор, но на практика – както биха работили за себе си….

  • Емоциналната интелигентост влияе ли върху отношенията в един екип?

            Частично засегнахме темата когато заговорихме за важността на доверието. Когато говорим за бизнес и отношения в работен порядък, като цяло не ги свързваме с емоционалност. В обществото ни се е наслоило едно разбиране за стерилност на отношенията в бизнес и професионален план. Оставяме емоциите си на прага, на вратата на работното място или поне така твърдим. Стараем се да избягваме да сме емоционални когато става дума за делови отношения. Когато в тези отношения се прокрадне емоционалност,  тя най-често се асоциира с пропуснати ползи  и  негативи. На практика ние си оставаме емоционални същества независимо от това дали сме в работно или извън работно време. Емоционално интелигентните хора, познават и владеят не само совите емоции, но и емоциите на другите около тях. Темата е дълга. Не можем тук, накратко да я обхванем без да пропуснем важни неща.

  • По какви проекти работите, какво предстои?

           Основните проекти, по които работя са фирмени обучения. Те се подготвят на база запитване на клиента и съобразно с целите, които съответната фирма иска да постигне с това обучение. Мога да отбележа, че все повече компании си дават сметка, че обученията са мощен инструмент за регулиране на мотивацията и ефективността на служителите. Бавно,  но се все пак се случва - в сферата на бизнеса се гради и формира потребителска култура за това как точно <обученията> могат да бъдат използвани релевантно като инструмент за корекция на организационното поведение и управлението на промяната във всяка една фирма.

            От отворените събития – тренинги, семинари и уършоп формати, едно от скоро  предстоящите предизвиква особен интерес. Това е програмата  „Успехът е трансформация“. Базирана на принципа учене чрез преживяване, тази програма си поставя за цел личното усъвършенстване и израстване на участниците. Нейното съсредоточие е върху пресечната точка на знанията и възможностите! В рамките на двудневен тренинг формат  работим за постигане на трансформация в мисленето и отношението към реалността. Откриваме заедно друг ъгъл, който ни позволява да виждаме същите неща, но в нова, различна светлина. Разграничаваме сегашното свое разбиране от другото възможно за света…. Научаваме се да разчитаме на възможностите си, умножаваме успешността си, правим уверени крачки  по пътя към успеха!....

  • В какво вярвате най-много?

            Вярвам, че всеки от нас е богата палитра от многообразие на качества, потенциал и възможности и смисъла и ползите от продължаващото учене и усъвършенстване на умения се изразява именно в идентифицирането и разгръщането на този потенциал. Вярвам, че когато ние не променяме живота си, той променя нас!